Журналистите в България през последните години застаряват и намаляват като брой, работят в рискова и токсична работна среда, трудно поддържат високи професионални стандарти, заради различен натиск и корупция.
Това показва национално представително проучване „Журналистите в България: Промени и тенденции 2016-2022 г.“, част от международното проучване „Световете на журналистиката“.
Научни ръководители за България са д-р Вера Славчева-Петкова, преподавател по медии и журналистика в Ливърпулския университет във Великобритания и д-р Христофор Караджов, журналист, политически и медиен наблюдател, преподавател по журналистика в Калифорнийския държавен университет, Лонг Бийч в САЩ.
Още: Парламентарните репортери пак отиват в мазето
Проучването е проведено от края на 2021 г. до април 2022 г. от Алфа Рисърч по метода на стандартизирани онлайн, телефонни и преки интервюта с 391 български журналисти. Приложена е международна методология, утвърдена и прилагана във всички 120 държави, участващи в глобалното проучване. В България проучването е финансирано от Фондация „Работилница за граждански инициативи“.
Има ли корупционни практики в медиите
Изследването е много голямо, авторитетно и сериозно, прави се прави за трети път (2010, 2015, 2022), проследяват се тенденции, разясни пред БНР д-р Христофор Караджов.
Той посочи, че сред тревожните показатели е намаляващият брой журналисти – от 5800 през 2016 г до 3800 през 2020 г., както и застаряването – от застаряване от 42 на 49,8 г. средна възраст. Ниското заплащане допълнително отблъсква.
Още: ЕП подкрепи правилата за спиране на делата-шамари срещу журналисти и медии
Само 61% от журналистите в България получават всичките си доходи от работата си като журналисти. Между две трети и една трета от останалите допълнително печелят от връзки с обществеността, корпоративни комуникации и/или реклама – това често ги поставя в конфликт на интереси и зависимост.
Едва 2,9% твърдят, че няма корупционни практики в сферата, изтъкна още Караджов. Някои участват в рекламни кампании, черен и бял пиар, в обслужване на медийни покровители. Съществуват списъци с фирми, чийто интереси не трябва да се накърняват. Част от анкетираните признават за натиск, рекет, заплахи за уволнение.
Още: ООН: Цензурата в медиите е във възход
Събран е огромен масив данни, тепърва ще се правят изводи, каза още Караджов. И допълни, че все пак доста журналисти смятат професията за мисия, искат да правят по-задълбочени материали, да повишават квалификацията, да бъдат оставени да изпълняват обществено важната си роля.
За да се правят сравнения със сходни държави, дори и със страни от други континенти, ще се изчакат окончателните данни и анализи, но те зависят от работата на различните екипи, които участват в изследването.
